Няма да ви губя времето, да разказвам как първо щях да се опитам да направя мус от авокадо с приставката на робота за белтъци и милия, който точно се прибираше от работа, изпищя на умряло. Нито как щях да счупя блендера с твърдо авокадо... Изобщо няма и да споменавам как заради тези несполуки реших, че е най-правилно да се разсърдя на любимия и да го зарежа да се оправя сам, а аз да ида, да си клюкаря по телефона с приятелки. Между другото има правопропорционална връзка - колкото по-несръчна, толкова по-голяма кифла... ама това е друга екзистенциална тема :)
Хлябът!
Първоначално подходих сериозно - разтърсих се в чужди сайтове за рецепти за италиански хляб. Намерих немалко. Обаче, хора... тия рецепти беха написани от някакви много изкусни готвачи и изглеждаха много сложни! Затова реших да отдъхна малко и да отида до магазина за брашно. Някакво готино брашно, не тип 500.
Изборът на брашно никак не ми беше лесен по две причини - 1) магазинът е обикновен квартален супермаркет. Тип "голям", ама квартален. Сигурно вече сте забелязали, че всичко, което правя е най-обикновено, съобразено с ежедневието на нормална работеща (млада) жена, това включва и пазаруването ми и 2) не искам бяло брашно, многозърнесто и пълнозърнесто не мога да храносмилам добре и... какво остава според вас? Ами нищо.
Нищо освен брашното на снимката! Представете си - брашно специално за италиански хлебчета! А в него има и суха мая, сол и пр. и изобщо не се налага да добавяш каквото и да е. Има указания да се сипе само 250-300 мл. топла вода, супена лъжица зехтин и да се забърква. Водата във всички прочетени до тук рецепти трябваше да е топла - 25-30 градуса. Рецептата на пакета е за хлябомашини - на програма 2,5-3 часа. Аз понеже нямам хлябомашина, направих следното:
Сипах брашното и топлата вода в кухненския робот с приставката за месене на тесто. Слава Богу, нея нямаше как да объркам. Това, което обаче стана, все пак беше малко притеснително. Докато се опитвах да сглобя подходящата купа с подходящата приставка, с подходящото незнам-си-кво на робота, ПОСТОЯННО падаха части и частички по паркета! Котката се завъртя френетично три пъти и избяга от стаята. След малко реши обаче, че все пак иска да види кво става и със залягания се появи отново, тъкмо навреме, за да подскочи, когато поредна джаджичка се шибна в паркета и се затаралянка по него. Стрес голям... Обаче, разгеле, сглобих тва нещо!
И пускам значи брашното и водичката, да се месят... едно 10 мин. поне се меси без да спира, като му вдигах степента на въртене периодично. Междувременно му сипах и зехтина.
И доста самодоволно си извадих тавичката сърце!, която можете да видите на снимката долу. Все пак може да ядем хляб и зеленчуци, ама хлябът ни е любовен :)
Пуснах го да се пече на 190 градуса (не знам къде е символът за градус на клавиатурата, ако някой знае - да ми пише. мерси!). Искам да ви подсетя, че силиконовите тавички са доста неустойчиви и ако са пълни с тесто е трудно, да ги пренасяте. Аз обаче го бях чела някъде това и супер професионално се сетих, да сложа сърцето в плоската тава на фурната, после да изсипвам тестото и да я слагам в печката.
Обаче 15 мин. по-късно се сетих, че тестото трябва да втаса, за Бога! Е нищо... викам си "айде, тва няма да втасва тоя път". По някое време с четката си за намазване (да, имам четка за намазване!) го понамазах с масло.
Резултатът беше задоволителен. Не снимах, защото бях супер гладна и изядох за секунди острия край на сърцето... Изводи имам няколко:
- това брашно е чудесно и си го заплювам вече!;
- хлябът трябва да втасва, другото е компромис;
- може да се приготви някакво билково масълце, с което да се намаже и консумира после;
- сърцето си е сърце, ако ще и силиконово ;)
Имам още един пакет брашно, скоро ще го използвам!
P.s.: човекът, който ми купи робота и живее с мен и котката ми в един непрестанен цирк (на щастието), току що ми прати смс: "Прочетох за хляба... роботът има програма за месене :* ". Изобщо няма да устоя тая забележка с отговор...
Няма коментари:
Публикуване на коментар