Малки съвети за супер омлети!

Не бих си позволила да ви съветвам, естествено... просто заглавието е добро J

Значи такааа:

1.       Разбийте яйцата наистина добре, с виличка и отривиста китка;

2.       Ако правите омлет с две яйца – сложете една щипка брашно за сгъстяване и разбийте наистина добре;

3.       С горната щипка брашно може да сложите и ¼ от щипката сода за хляб. Това не знам как ще го мерите... с 6-то чувство сигурно...;

Сега ще се опитам да вложа цялото си писателско майсторство, за да ви обясня последния съвет. Той е плод единствено и само на моя опит с омлетите, не съм го чела или чувала никъде другаде:

4.       Когато вече е поопечен отдолу (аз го приготвям в тиган без мазнина), и е твърдичък, отгоре още ще има течна яйчена смес. Лекичко с шпатулата повдигате някое крайче и течното се излива отдолу и се запича с другото. Когато сметнете, че достатъчно сте изсипали течността, го обръщате. Това се прави, защото иначе течното натежава и разваля баланса на омлетчето и при обръщането най-често се чупи. Обръща се с по-широка шпатула, добър захват, може малко да си помогнете с виличка и леко, полегато повдигане и ХОП! цял омлет в тигана.

Последен щрих в омлетения ни small talk – всеки си знае с какво и как обича омлетите. Аз го обичам със сирене и доматче. Доматче защото става сухичък без мазнина и с щипката брашно. А сиренето слагам отделно, защото така го усещам много повече на вкус, отколкото натрошено в яйцата.

Вече започнах да получавам имейли със съвети... Страхотно е, но има доста неща, които трябва да науча, така че не ме жалете J))

Защо е полезно авокадото

Авокадото, Persea americana, e растение от семейство лаврови, от което са дафиновото, камфоровото и канеленото дърво. То произхожда от Централна Америка и е било познато на ацтеките и маите още преди 8000 години. Названието му на езика нахуатъл е ahuacatl, което в превод означава тестиси, тъй като плодът наподобява тази форма. Наричат го още американска круша. Авокадото е донесено в Европа от испанците през XVII век, но и до днес най-големите производители на авокадо са Мексико, Индонезия, САЩ, Бразилия и Колумбия. В Европа авокадо се произвежда основно в Испания и Португалия. Дървото вирее във влажни тропически гори и достига височина до 16-20 метра. Плодът обикновено тежи 150-250 г, но има и сортове с по-едри и по-дребни плодове. Едно дърво може да произведе между 160 и 500 авокада годишно. Цветът на кората им е зелен или кафяво-зелен, а вътрешността съдържа по една семка, която често се бърка с костилка поради големината й. Плодът узрява едва след като бъде откъснат от дървото.

Както във всички плодове, авокадото не съдръжа холестерол. Напротив – в него има много ненаситени мастни киселини, които “разбиват” холестерола в кръвта. Според редица изследвания тези вещества доказано намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания.

Авокадото е много богато на калий, желязо, цинк и магнезий, на витамини А, РР, Е, В1, В2, В6.

На 100 гр. авокадо, в които има 160 ккал.,  се съдържат 2 гр. протеини,  7  гр. въглехидрати,  15 гр. мазнини.

И една кратка вметка за калия, защото често го споменават, като нещо много полезно. Калият е важен минерал и основен електролит в човешкото тяло. Той играе важна роля в регулирането на електролитния обмен, функционирането на нервната система, контролът на мускулите и кръвното налягане. Калият се намира във всички клетки на тялото, и нивата му са контролирани от бъбреците. Най-общо казано, функцията на калия е да регулира водния и минерален баланс в организма.  Калият работи с натрия, за да поддържат нормално кръвно налягане на организма. Изследванията показват, че диети с увеличен калиев прием може да осигури защитен ефект срещу хипертония (високо кръвно налягане), чрез увеличаване на количеството на екскретиране на натрий от тялото. Високият калиев прием  е също свързан с намаляване на риска от смърт поради сърдечно-съдови заболявания.

Докато пиша това, гледаме "Войната не семейство Роуз" и дилемата, дали да започна да обяснявам на глас колко полезен е калия и колко повече трябва да ядем от него е доста напрягаща... to be continued...

Красота и фотографско майсторство

Без много приказки - вижте какво е сътворил фотографът Карл Уорнър. Сътворил го е с макети и с фотографски умения, а не с компютърни програми. Насладете се с мен!

Бърза закуска

След като купихме мега натокан и оборудван кухненски робот, мога най-отговорно да ви заявя, че ползвам само блендера и цитрус-пресата. Историята на тази покупка е смешна, но ще я разкажа в друга статия по-подробно.

Засега само ще ви споделя тазсутрешната си закуска и ще се изфукам с чашата си :)

Пускам в блендера половин кофичка кисело мляко, един начупен банан, малка шепа ядки (понякога се сещам, да ги пльокна от вечерта в млякото, за да омекнат), една супена лъжица мед и няколко сушени боровинки и бзжжжзз в блендерчето. 

Това са по-малко от 5 мин., а от закуската си получавам:
Витамини А, В, С, Е и К, полезни ензими и минерали, калций и калий. Боровинките са силно антиоксидантно средство, а в зависимост от това какви ядки ползвате - още полезности! Аз обичам с бадеми, но за милия правя с шам фъстък, защото е полезно за цайсове ;) Е това ако не е имуностимулатор, не знам... Освен това е добро за раздвизважване на перисталтиката.
Моля ви, не бройте калориите, въглехидрати, мазнини и прочие, защото ви гарантирам две неща: 1) това ще ви засити чак до обяд и 2) вече 10 дни го пия и не съм качила и грам, а не съм променила останалите си хранения.
Приятен ден и стискайте палци за вечерята! ;)

Гуакамоле - гъзарско и вкусно :)

Гуакамолето е приказно хубаво нещо. Питате ме защо?

Ами защото:

1.       Авокадото е гига мега супер полезно и приятно (за разлика от преувеличаването). Колко е полезно авокадото може да прочетете тук;

2.       Много е вкусничко – може с чесън, може с лук, може със смлени ядки...;

3.       Звучи някак си гъзарско да кажеш „аз направих гуакомоле“, може да блеснеш евентуално;

4.       Става бързо и лесно.

Смятам, че горните причини са достатъчни, за да пробвате да забъркате едно гуакамолче. Прави ми впечатление, че откакто се опитвам да готвя и да пиша за това, използвам освен преувеличение и умалителни имена, с което притеснително си напомням за Ути Бъчваров.  Приемам го със смесени чувства, за вас не знам...

Какво ви трябва, за гуакамоле за двама:

2 или 3 броя авокадо, в зависимост от големината им. НЕ знам как се разбира кое авокадо е добре, но Кулинарният ангел Петър каза, да гледам, да са по-меки на пипане. Това не значело, че са развалени, а че са узрели.

Половин лимон;
Маалко мазнинка за слепване;

Чесън или лук, колкото би ви било вкусно

Приготвяне:

Обелвате авокадото. Доста съм горда, че знам как става и сега ще обясня и на вас – разрязвате го на две половини. Хващате от по-острия край малко от кората и дърпате внимателно надолу, сякаш го събличате.

Намирате един мъж със здрави ръце, връчвате му една стабилна вилица и започва да мачка обеленото авокадо в купа. И да не спира, докато не се получи без бучки. Докато го размачква, може да му сипете мазнината в купата. Още не сме пробвали как става с кухненския робот, ама имам чувството, че ще залепне по стените и ще трябва да го облизваме. Затова да се придържаме към мъжа с вилицата.

По време на мачкането може да обелите чесънче и или да го нарежете на много ситно, или да го минете през някой от уредите, които го смилат. Аз не ги знам уредите засега...

Когато сте готови с чесъна, го изсипвате в купата с авокадо и нека мъжът с вилицата да започне хубавко да разбърква.

Когато стане хомогенна смес, сложете сока от половин лимон и пак поразбъркайте.

Сервира се на нетопли препечени филийки, на които да си мажете.

Сервира се и с вечеря, освен това, за да не останете гладни....

Моята първа вечеря

Определено Петър може да готви! Той е съпругът на моята най-добра приятелка и мой Кулинарен ангел. Двамата са били на гости вкъщи безброй пъти и никога, ама никога не е било поставяно под съмнение кой ще готви... Петър!

Днес се върнах в спомените си няколко месеца назад, когато готвих за първи път на моя любим. Всъщност тогава се организирахме конспиративно с Кулинарния ми ангел и му сготви той. Хихихи

Първо имаше разговор:

-          Пепи, аз искам утре вечер да му сготвя. Гледах една рецепта за едни пържолки...

-          О, Надя... тва е много сложно за теб. Сега ще ти кажа: Взимаш едни пилешки филенца, намазваш ги с... ох, май и с тва няма да се справиш. Айде утре ще дойда да напазаруваме и да ти приготвя нещата.

И тръгнахме ние на следващия ден да пазаруваме. Първо каза пилешки филенца и взе една тарелка. Аз „О, не! За къде сме с една тарелка?! Ние добре си хапваме!“ . Изобщо не пожелах да го послушам и взехме две тарелки. Купихме олио, сол и черен пипер (!!!), защото аз нямах нищо такова вкъщи до момента. Не знам, дали правилно разбирате – в кухнята до преди няколко месеца нямаше сол! Беше пуста като общата култура на Златка...

Между другото тогава купихме и продукти за гуакамоле, как се приготвя може да видите тук.

Ииии... как се приготвят пиУешките фиУенца:

Намазвате филенцата с малко олио, малко сол и черен пипер. Петър направи и това за мен. После се изнесе, за да може аз с компетентен вид сама да ги мятам в тигана. Когато моят човек се прибра, си помисли, че наистина аз готвя! Една бележка – в тигана няма нужда от допълнителна мазнина. Така по-скоро ги печете, отколкото пържите. Честно казано - леко са безвкусни, но ако готвите за първи път или ако този, който ги яде е много влюбен във вас – става.

По отношение на количеството – вярвайте на Петър – една тарелка е достатъчна! Не съм сигурна, дали когато се прибра, любимият се зарадва или се паникьоса от планината пилешко...

Хранителна и енергийна плътност

„Хранителна плътност“ е буквален превод на американския термин в диетологията „nutrition density”.

Най-общо казано хранителната плътност отразява полезните вещества които получаваме от храната спрямо количеството и броя калории.

С термина „Енергийна плътност“  пък американските диетолози обозначават калориите, които сме приели с определено количество храна.

Така например рибата приготвена на пара има висока хранителна плътност, а панираната риба – висока енергийна плътност.

Препоръчително е всеки път, преди да изберем дадено ястие, да помислим за хранителната и енергийната му плътност. Не е необходимо да имаме точни познания за броя калории или състава на храните, дори елементарната ни обща култура може да ни насочи към правилния избор.

Аз владея ба-ни-ца!

Много, много обичам баници – прави, вити, малки банички... всякакви! От години пека баници и смятам, че съм добра в това.  Затова без много предистория, ще ви дам направо две рецепти и една проста калорийна сметка J Но да знаете, че скоро няма да се случи отново да дам рецепта на ядене, което владея....

Баница с яйце, сирене и готови кори:

Продукти:

1 пакет готови кори – може фини, а може да пробвате и някои от другите – дърпани, точени, каквото ви е интересно.

8 яйца

600 гр. сирене (хората слагат по-малко, но мечката е права - „колкото повече – толкова повече“)

олио за намазване

Приготвяне:

Разбивате добре яйцата, натрошавате сиренето на каквито трошки ви е приятно и го сипвате в разбитите яйца. Намазвате с малко олио тавичката, постилате си първо 2 кори една върху друга и започвате да разсипвате отгоре от сместа с яйце и сирене. Сещате се – посипвате, размазвате с лъжицата и слагате нова кора отгоре. И пак така, докато не ви свършат корите или сместа. Ако корите свършат преди сместа – просто излейте остатъка отгоре.

Пече се на 180 градуса, докато не ви се стори готова. Повярвайте, щом аз мога да преценя кога е готова, значи всеки може... Може да я поръсите с малко водичка или с газирана вода, преди да я извадите. Може също така да сложите малко масълце отгоре, ако не сте я поливали с яйце и сирене. Аз не слагам масло, за да не трупам излишни мазнини по яденето.

Сервира се негореща, с айранче и самодоволна усмивка J

Калорийното съдържание на цялата баница е 3900 ккал – малко отгоре на стандартния дневен прием от калории за един мъж и една жена. Тоест – ако вкъщи сте двама, както ние и си направите такава баничка в събота сутрин, можете спокойно да си я изядете до неделя на четири пъти – две сутрешни и две следобедни закуски примерно. Ако не прекалявате с останалите хранения и правите това упражнения само уикенда, най-вероятно няма да ви се отрази зле на талиите J Обаче никак, никак няма да е зле, да съчетаете и с малко повече движение през уикенда. Също така, имайте предвид, че според американската асоциация за хранене и диетика, препоръчителната доза жълтъци е не повече от един дневно. Хубаво е да съобразите седмичния си прием на яйца с количеството изядена вкусна баничка.

Баница с яйце, сирене, готови кори и кисело мляко:

Продукти:

1 пакет готови кори

4 яйца

кофичка кисело мляко 2% масленост

400 гр. сирене

1 чаена лъжичка сода

Приготовяне:

Приготвя се като горната баничка, с едно важно отбелязване:

Първо разтваряте содата в млякото. Слагате содата в него и чакате да „шупне“. Ще познаете, че е шупнала, като чуете „Шуп!“. Без майтап!

 Хубаво е да разбиете млякото  добре, за да не става на бели бучки в яйцата. Не е проблем за крайния резултат, ама мен ме дразни J След това прибавяте разбитите яйца и натрошеното сирене и получавате смес за баничка.

Процедурата с корите и сместа е като при горната рецепта.

Що се отнася до калориите, в тази баница те са общо 2910 ккал. Както виждате – значително по-лека на калории от горната рецепта. Аз ви препоръчвам тази, но си запазвам съветите за разпределянето на порции, движението и пресмятането на яйчен прием.

Ако пък имате по-малка тавичка, може да се изхитрите като Кума Лиса и да си направите бърза закуска. Слагате 1-2 кори и на око правите плънка с яйца, сирене и кисело мляко. Правите си маломерна баничка с по-малко кори и яйца и печелите две неща – става по-бързо и след като я изядете няма какво повече да ви изкушава.

"Пиле с вода" ли?! Яж супичка!

Пилешката супа наистина помага срещу грип! Ето тук една статия на New york daily news за веществото карнозин и защо е хубаво редовно да си хапваме от тази класика в жанра. Излишно е да подчертавам, че пилешката супа (приготвена добре) има добра хранителна „плътност“. (какво означава този термин, може да прочетете тук)

Е, аз няма да оставам по-назад, я! Каква домакиня, готвачка и жена чудо ще съм, ако не спретна една ароматна пилешка супа? Засега не мога да твърдя, че съм тия три неща, щото според любимия вместо вкусна супичка се получи „Пиле с вода ли има за вечеря Наде?“...

Обаче ако се придържате към рецептата по-долу, вие ще успеете 100 про! J

Продукти:

1,8 до 2 литра вода – това е важно, защото А) аз не слагам готови бульончета, защото са изкуствени-вредни-за Бога не яжте! продукти, Б) варя купено, а не домашно пиле и за да не се размива аромата, трябва по-малко вода и В) за да не вадя бутчета от врящата вода, да ги обезкостявам и да връщам месото обратно да ври, защото тва си е супер сложно, аз нарязвам филенца. Филенцата не са толкова ароматни и... виж б). Ако бях сложила толкова вода, а не 2,5 л., както прочетох в някаква измислена рецепта, нямаше да чуя горецитирания въпрос...

Една тарелка или около половин килограм пилешки филенца

2 моркова (ама аз слагам по-малко, че тва с варените моркови не ме влече)

1 глава кромид лук

1 червена чушка

Едно гнездо фиде

Супена лъжица масло

Магданоз – колкото ви изглежда красиво и ароматно в супата

Сол – повече от една чаена лъжичка и по-малко от две... соленото ТОТО ми е от най-големите трудности при готвене

Смлян черен пипер – колкото обичате

Лимонов сок  - аз не добавям, но защо не?

Приготвяне:

Нарязвате филенцата на каквито парчета ви е приятно. Аз ги нарязах на съвсем прилични среден размер, ама се оказа, че бабата на моя човек ги режела по-на дребно... Аз ако можех да готвя като Баба, щях...не знам, да съм много надута, сигурно!

Слагате ги във водата, включвате на по-висока степен котлона и смело варите, докато кипне. Когато кипне, ако сте като мен, ще ви премине цялата смелост. Щото идва моментът на премахване на пяната. Помните ли, че ви разправях за отпенването на телешкото? Това е не по-малко гадно... пфу!

След това сипвате обелените и нарязани на дребно моркови и лук.

Намалявате котлона и варите супичката 30-40 минути или до пълно сваряване на месото. Това „пълно сваряване“ го разбирайте като лесно набучване на вилицата и да изглежда сгодно за ядене.

Слагате нарязаната на дребно чушка. Аз без да искам я сложих още с морковите и лука, но нямаше покъртително лош ефект. Мисля си, че е по-красиво с червена чушчица.

Увеличавате котлона и чакате супата да кипне. Когато кипне, прибавяте фидето и маслото. Невероятният ми майсторски гурме опит с готвенето до тук, ме е довел до слагане на сол ето в тоя момент. Защото в различните рецепти солта се слага на различен етап от приготвянето и никъде не съм видяла указано количество.

Варите още 10-15 минути на по-слаб огън.

Сваляте от котлона и поръсвате с черен пипер, колкото ви е приятно. Аз накъсвам измития магданоз в тенджерата, щом я махна от котлона, но по принцип (до колкото разбирам), се накъсва свеж на всяка порция при сервиране.

И моля ви – не правете като мен и не изнасяйте лекция по време на храненето, колко полезна е супата, какво съдържа, как трябва да се яде и пр. Защото на третото ми академично прокашляне, моят човек почна да ме гледа малко над очилата... Не е точно „любовен поглед“ J

Бон апети!

Как да подредим масата

Кюфтетата сигурно са полудели!

Откакто съм с моя любим, постоянно се опитвам да му обясня, че е добре, да се храни по-здравословно. Няма да крия от вас, че когато аз се „опитвам да обясня“ нещо, всъщност използвам огромен арсенал от досадни напомняния, вметнати коментари и откъслечни възгласи „О, Боже! Пак ли ще ядеш това?!“ . Една от основните причини да сме заедно е, че той е много търпелив мъж. Все още...

Значи в нашата кухня доста време не се е промъквало нищо пържено, защото аз го третирам като чума. Науката е безсилна да докаже защо се увлякох по идеята за болярски кюфтета, но стана тя каквато стана.

Взех рецептата от сайта на Иван Звездев. Мисля, че сайтът е доста приличен като съдържание, но май не е за новаци...

Продуктите са лесни:

500 гр. кайма

1 яйце

половин глава лук

малко кашкавал

малко гъби

масло

чубрица, сол, черен пипер

Приготвлението също е лесно на теория:

Режете на ситно лука. На ситно. Аз го нарязах на едро и той стърчеше от каймата. Мислех си, че това е проблем, но накрая се оказа, че това ми е най-малкият проблем. Но вие си го нарежете на ситно. Не знам как...

Замесвате каймата с яйцето и лука, слагате сол и чубрица, малко черен пипер. Сложете повече от 1 чаена лъжичка от солта и чубрицата, защото само с една не се усеща. Аз накрая чух нещо от типа на „Е, ако имаха и сол, щяха да са чудни!“.

След като хубавко сте си замесили каймата я разделята на четири. Слушайте Звездев и ги разделете на четири. Ще разберете защо J

Задушавате гъбите, нарязани на ситно, с малко масло. В рецептата пише 12 гъби, но според мен ви трябват 7-8 малки най-много. С гъбите се чудех около 30 сек. „сега какво беше...слага им се вода, че се свиват ли...“ и излях половин чаша вода. Те плувнаха в нещо като супа в тигана и аз се сетих, че се свиват, защото пускат от своята вода. Не им слагайте вода!

Ако сте чели някоя моя статия, вече знаете, че ето тук идва моментът на паниката. О, не! Гъбите плуват, о, не! Спокс... прецедих ги в гевгира за пастата. Един щрих към картината е, че когато аз се паникьосвам пристига котарачето и се навира в краката ми, за да мога да се спъвам в него и кухнята да е като сцена на ситком. Котешко чувство за хумор, няма що.

Тия четири топчици за кюфтета (които трябва да посплескате), на мен ми се видяха малки. Гледам ги и не разбирам как ще ги напълня... Затова взех управленското решение, да ги направя три. След като вече разполагах с три бомбички от кайма, се заех с голямото пълнене!

Махате малко кайма от средата, правите кратерче и слагате парченце кашкавал и малко гъби. Кашкавала не го режете на плоско парче като за филия, а така че по-скоро да го забиете в кюфтето. Не като копие, де....като паралелепипедЧЕ (яка дума). После слагате отгоре капачето от махнатата преди малко кайма и...

Трябва ви ОРЕБРЕН ТИГАН! Моля ви, послушайте ме и ако мислите да готвите нещо – първо прочетете цялата рецепта. Аз чета продуктите, после приготвянето по диагонал и когато вече съм на този етап, прочитам ОРЕБРЕН ТИГАН! Както и предполагате вече – не разполагам с такъв. Дишай спокойно, Надя! Дишай! Вдигам веднага телефона и звъня на моя кулинарен ангел Петър (за който може да прочетете тук), да го питам как да процедирам. Петър с присъщия си спокоен тон казва „Спокойно Надя, ще оцелееш и тоя път. Взимаш си обикновения тиган, слагаш масло с размерите на една монета от левче и пържиш“.

Ами добре! Щом трябва, ще пържа!!!

И се започна едно пърженеее, ти казвам! Огромни кюфтаци, които прегарят отгоре, а вътре са сурови, пръскат и миришат на вредно. А аз си говоря по телефона с една приятелка и рева „Едни кюфтета не мога да направя! За нищо не ставам! Сурови са! На въглен са!“.

Прибира се моят човек, аз го посрещам паникьосана и разплакана, а той се стряска и включва режим „да спасим Надя“. Почвам аз да се жалвам как за нищо не ставам и пр., и пр.... А той, милият от девет планини в десета вода ми носи, да ми обясни как той точно така ги обича кюфтетата... ама точно така! Препържени, но сурови!

Изядохме ги с мноого вино... Надявам се следващия път да се получат по-добре. За вашите поне съм сигурна, че ще станат чудесни!

И моля ви – напишете по един коментар, за да подкрепим любимия ми и да го убедим, че е добре да пие пробиотици.

Благодаря ви! Късмет!

Семейна идилия :)

Защо е полезно телешкото варено

Калории и факти за Телешко варено

За порция от 225г. калориите са 197

Калории от мазнини     36 кал.

Белтъчини         17г.

Въглехидрати  23г

Мазнини             4г.

Мазнини (наситени)     2г.

Мазнини мононенаситени       1г.

Мазнини полиненаситени        0г.

До тук може да видим, че една порция телешко варено има малко калории, а в същото време може добре да ви засити. Много подходящ обяд, който може да съчетаете 2 пълнозърнести филийки  хляб. Подходящо е да хапвате телешко варено с пълнозърнест хляб и един час преди тренировката ви във фитнеса.

Хубаво е да обърнете внимание и на долните показатели. Ако имате проблем с холестерола една или дори две порции не биха ви навредили, ако останалите ви хранения са съобразени с това. Доброто количество фибри в порцията също не е за подценяване J

Омега 3,6,9        1.98г     

Омега 3               0.01г      1%         

Фибри  3.6г        9%

Нишесте             16г         

Захари 2г            2%

Холестерол       57мг      19%

По надолу може да видите съдържанието на витамини и минерали в една порция. Сами разбирате, че наличието на фолиева киселина и желязо в супата, я прави много подходяща за бременни. От друга страна фосфорът пък може да помогне на ученика или студента ви вкъщи.

Витамини и минерали в количества и % от дневната дажба. Трябва да имате предвид, че „дневната дажба“ е унифицирано количество, а всеки организъм и начин на живот са различни, следователно и вашите нужди са строго индивидуални. Така, че моля – приемайте % дневна дажба като нещо много приблизително.

А             243мкг  27%

B1 (Тиамин)       0.107мг                9%

B2 (Рибофлавин)            0.181мг                14%

B3 (Ниацианамид)         5.29мг   33%

B5 (Пантенол)  1.11мг   22%

B6 (Пиродоксин)             0.467мг                36%

B9 (Фолиева киселина)               23мкг    6%

B12 (Кобаламин)            0.41мкг                17%

C             15мг      17%

D             0.04мкг                0%

E (Токоферoл)  0.46мг   3%

K (Менадион)  22.55мкг              19%

Витамин Холин               69.63мг                13%

Калций                28мг      3%

Фосфор                168мг    24%

Желязо                1.48мг   12%

Натрий 43мг      3%

Магнезий           41мг      10%

Цинк     1.88мг   17%

Мед      0.197мг                22%

Манган                0.252мг                11%

Селен   6.8мкг   12%

И още нещо! Когато ядете от своето домашно приготвено телешко варено имате контрол над количеството мазнини. Ако обичате да хапвате по заведения, ще се наложи да поемете риска от повечко добавено масло (или по-вероятно маргарин) за „по-добър“ вкус.

Телешко варено или как щяхме да останем без вечеря....

Много обичам телешко варено! И смятам, че е достойна супа за истински мъж. Ето защо след като два дни подред любимият ми къса нервите, реших да успокоя топката и да го зарадвам с една хубава супичка по тази рецепта

Изглежда просто – продукти:

около половин килограм телешко (аз взех едно телешко „за готвене“)

3 средно големи картофа

3 моркова (аз не обичам много и слагам по-малко морковки)

1 глава лук

сол – две чаени лъжички

черен пипер на око

супена лъжица масло

магданоз, колкото ви харесва

Приготовление:

Такааа... веселба голяма! Първо нарязвате телешкото на сравнително едри парчета и го слагате в една голяма тенджера с три литра вода. Варите и го чакате да омекне. 

Знаете ли аз какво направих? 

Първо – сложих го в една по-малка тенджера с два литра вода и го пресипвах в голямата. Опръсках се с мазен бульон и надлежно си записах, да ви предупредя за голямата тенджера. 

А и трябва да ви предупредя за още нещо – така нареченото „отпенване“ е, когато се е събрала гнусна кафява пяна на повърхността и вие с една решетъчна лъжица трябва да я оберете в някоя чинийка и да я хвърлите в мивката. Ужасно е... готвенето е dirty business...

Месото омеква за час и половина-два, ако НЕ сте направили следните неща:

-       a) пресипване от тенджера в тенджера;

-       b) няколко пъти добавяне на вода, защото не сте сложили достатъчно;

-       c) любопитно вдигане на капака на всеки 10 мин. – месото си е там, спокс...

Та, докато чакате милото телешко да омекне, може да нарежете на едро картофите и лука, а морковите на кръгчета и да си гледате кефа още около час и половина. Но може и като мен - да се въртите в кръг в кухнята, да отваряте тенджерата и да звъните за съвет на всички, които се сещате, че готвят. На мен тези хора предимно ми се подиграват, но майтап да става... Също така може да откриете, че в хладилника няма картофи и да звъните на пожар на любимия си, за да ви каже, къде са картофите! Паниката от липсващите картофи е по-важна от служебните му задължения, естествено! И между другото - май никой не държи картофи в хладилник...

Каквото и да сте правили, докато телешкото е вряло, така или иначе ще дойде сакралният момент на омекване и смело що изсипете нарязаните зеленчуци. 

В моя случай дойде мъжът в къщата и мило, но все пак стреснато се хвана за главата. Водата била малко, солта се слагала накрая, щото месото се стягало, температурата на котлона била висока.... Аз имам 6 степени на котлона, той го сложи на 3... според мен трябва 4-5, ама нейсе.

Трябва да отбележа, че до момента на прибирането му вкъщи, месото беше стояло на котлона вече един час, но беше доста жилавичко. И той си намали котлона, сложи вода и го гледаше с решителен изпълнен с надежда поглед още около 45 минути.

През това време аз си мислех: „Е какво, не мога да готвя, но поне съм си красива... Няма да се откаже от мен“. Трябва да ви кажа, че освен ако не сте Анджелина Дж., не трябва да разчитате на красотата си, след като сте се омазали с телешки бульон, стояли сте над телешката пара и косата ви е щръкнала, но за сметка на това дрехите ви миришат.

Той не ме заряза и тази вечер. Сложи зеленчуците и още сол, сложи  масло и така още 10-15 минути вече приличащото на супо поседя на котлона. Накрая накъса магданоз.

Препекохме си филийки, сипахме си вино и резултатът можете да видите на снимките. Получи се!

А защо телешкото варено е полезно?  може да видите тук J