Кюфтетата сигурно са полудели!

Откакто съм с моя любим, постоянно се опитвам да му обясня, че е добре, да се храни по-здравословно. Няма да крия от вас, че когато аз се „опитвам да обясня“ нещо, всъщност използвам огромен арсенал от досадни напомняния, вметнати коментари и откъслечни възгласи „О, Боже! Пак ли ще ядеш това?!“ . Една от основните причини да сме заедно е, че той е много търпелив мъж. Все още...

Значи в нашата кухня доста време не се е промъквало нищо пържено, защото аз го третирам като чума. Науката е безсилна да докаже защо се увлякох по идеята за болярски кюфтета, но стана тя каквато стана.

Взех рецептата от сайта на Иван Звездев. Мисля, че сайтът е доста приличен като съдържание, но май не е за новаци...

Продуктите са лесни:

500 гр. кайма

1 яйце

половин глава лук

малко кашкавал

малко гъби

масло

чубрица, сол, черен пипер

Приготвлението също е лесно на теория:

Режете на ситно лука. На ситно. Аз го нарязах на едро и той стърчеше от каймата. Мислех си, че това е проблем, но накрая се оказа, че това ми е най-малкият проблем. Но вие си го нарежете на ситно. Не знам как...

Замесвате каймата с яйцето и лука, слагате сол и чубрица, малко черен пипер. Сложете повече от 1 чаена лъжичка от солта и чубрицата, защото само с една не се усеща. Аз накрая чух нещо от типа на „Е, ако имаха и сол, щяха да са чудни!“.

След като хубавко сте си замесили каймата я разделята на четири. Слушайте Звездев и ги разделете на четири. Ще разберете защо J

Задушавате гъбите, нарязани на ситно, с малко масло. В рецептата пише 12 гъби, но според мен ви трябват 7-8 малки най-много. С гъбите се чудех около 30 сек. „сега какво беше...слага им се вода, че се свиват ли...“ и излях половин чаша вода. Те плувнаха в нещо като супа в тигана и аз се сетих, че се свиват, защото пускат от своята вода. Не им слагайте вода!

Ако сте чели някоя моя статия, вече знаете, че ето тук идва моментът на паниката. О, не! Гъбите плуват, о, не! Спокс... прецедих ги в гевгира за пастата. Един щрих към картината е, че когато аз се паникьосвам пристига котарачето и се навира в краката ми, за да мога да се спъвам в него и кухнята да е като сцена на ситком. Котешко чувство за хумор, няма що.

Тия четири топчици за кюфтета (които трябва да посплескате), на мен ми се видяха малки. Гледам ги и не разбирам как ще ги напълня... Затова взех управленското решение, да ги направя три. След като вече разполагах с три бомбички от кайма, се заех с голямото пълнене!

Махате малко кайма от средата, правите кратерче и слагате парченце кашкавал и малко гъби. Кашкавала не го режете на плоско парче като за филия, а така че по-скоро да го забиете в кюфтето. Не като копие, де....като паралелепипедЧЕ (яка дума). После слагате отгоре капачето от махнатата преди малко кайма и...

Трябва ви ОРЕБРЕН ТИГАН! Моля ви, послушайте ме и ако мислите да готвите нещо – първо прочетете цялата рецепта. Аз чета продуктите, после приготвянето по диагонал и когато вече съм на този етап, прочитам ОРЕБРЕН ТИГАН! Както и предполагате вече – не разполагам с такъв. Дишай спокойно, Надя! Дишай! Вдигам веднага телефона и звъня на моя кулинарен ангел Петър (за който може да прочетете тук), да го питам как да процедирам. Петър с присъщия си спокоен тон казва „Спокойно Надя, ще оцелееш и тоя път. Взимаш си обикновения тиган, слагаш масло с размерите на една монета от левче и пържиш“.

Ами добре! Щом трябва, ще пържа!!!

И се започна едно пърженеее, ти казвам! Огромни кюфтаци, които прегарят отгоре, а вътре са сурови, пръскат и миришат на вредно. А аз си говоря по телефона с една приятелка и рева „Едни кюфтета не мога да направя! За нищо не ставам! Сурови са! На въглен са!“.

Прибира се моят човек, аз го посрещам паникьосана и разплакана, а той се стряска и включва режим „да спасим Надя“. Почвам аз да се жалвам как за нищо не ставам и пр., и пр.... А той, милият от девет планини в десета вода ми носи, да ми обясни как той точно така ги обича кюфтетата... ама точно така! Препържени, но сурови!

Изядохме ги с мноого вино... Надявам се следващия път да се получат по-добре. За вашите поне съм сигурна, че ще станат чудесни!

И моля ви – напишете по един коментар, за да подкрепим любимия ми и да го убедим, че е добре да пие пробиотици.

Благодаря ви! Късмет!