Pasta aglio olio e peperoncino

Безкрайно вкусна, пикантна паста от Наполи. И малко мазничка :)

Продукти:
1 пакет спагети
1/2 ч.ч. зехтин
3 до 6 скилидки чесън, според вкуса
пеперончино на вкус
1/2 връзка магданоз

Приготвяне:
Спагетите се приготвят според указанията на опаковката. Трябва да са al dente. Al dente значи "на зъба", т.е. да са твърдички, а не разварени. Така са и най-здравословни - след приготвянето може да прочетете цитат от д-р Гайдурков, който обяснява защо.
В дълбок тиган с капак, се сотира нарязаният на дребно чесън, докато стане златист. Сипват се спагетите, зехтина, пеперончиното и ситно нарязаният магданоз и се разбъркват. Оставят се за няколко минути на тих огън. Внимавайте чесънът да не остане най-отдолу и да загори.
Спагетите се консумират с много вино, което в комбинация с лютото, може да ни доведе до тази песен... Cose della Vita

д-р Гайдурков: Смилането на въглехидратите,в частност скорбялата, започва в устната кухина под влияние на ензима амилаза. Ако тестените изделия са поели много вода, те няма  да могат, по силата на осмотичния градиент, да поемат достатъчно слюнка в себе си и следователно няма да се храносмилат добре. Ще стоят „като топка” в стомаха и ще се подлагат на неизбежна бактериална ферментация. Освен това при дъвкането на по-плътна паста (а не гълтането,както е при меката) се отделя много повече слюнка, а оттам и храносмилателни ферменти. Ще има и  повече време да изконсумираме  порцията, време необходимо на сигнала от постъпилите в кръвта  хранителни вещества да достигне до мозъка. В противния случай на бързо гълтане, центърът на засищане все още е незаситен, има завишен апетит и ние преяждаме.  В следващия момент набъбналото недосмляно тесто ще се лепи по стомашно-чревния тракт (глутенът е лепило!),перисталтиката се забавя, което води до запек, дълъг престой в червата и отново ферментация и гниене,както  и интоксикация от получените разградни вещества. Не на последно място  при дъвкането контактът на храната с вкусовите рецептори е по-дълъг, от което кулинарната оценка и  удоволствие са по-големи.

Спанак, яйце, пармезан и чесън :)

Страхотно бързо, вкусно, полезно и диетично ястие. Направо да го кръщаваме "Надя" и да приключваме :)

Продукти за две порции:

1 пълна салатена купа със спаначени листа (може и малко повече, ако си падате)

3 големи скилидки чесън

5 чери доматчета

пармезан за поръсване

яйца колкото ви се ядат :)

Приготвяне:

Спанакът се нарязва по дължина на листата. Между другото - всички рецепти от чужди блогове за приготвяне на спанак, които аз съм чела, започват с указания, че трябва да бъде измит. Малко е озадачаващо...  

Слага се малко мазнина на умерен котлон. Когато мазнината загрее нарязаният по дължина (и предполагаемо измит) спанак се слага в тигана. Натискате спаначето отгоре по малко и чакате да чуете деликатно цвърчене. Щом то се чуе, със шпатула и ръка (защото отгоре не е горещо), обръщате спанака. Чувате цвърченето и захлупвате.

5 минути по-късно хвърляте в тигана тънко нарязаните скилидки чесън и чери доматите на кръгчета и оставяте под похлупак за още една минута.

Тия 5-6 минути ви съветвам, да ги ползвате, за да си настържете пармезан.

Когато изтече и шестата минута, сваляте от огъня и разпределяте в две чинии. Ръси се с пармезан, за да започне да се топи върху него.

Яйцата се приготвят на тиган така, както ги обичате - забулени, на очи или нещо друго. Важното е, да ги сложите топли върху спанака.

Отгоре може да наръсите с още пармезан. 

Bon appétit!

Лазаня Капрезе ролца

Обичам Италия – музиката, кухнята, историята, мъжете, архитектурата (не в този ред). Ето от тази playlist препоръчвам първата и втората песен за готвенето.

Тези Капрезе лазаня ролца са страхотно вкусна идея и по-леко ястие от обичайната лазаня.

Ястието + музиката ме карат да мечтая за вечеря в градината и рокля на цветя...

И сега, след като, както казва един приятел: „Вместо да ни кажеш кое как се готви, ни говориш за твоите си глупости, дето те вълнуват“ да преминем към рецептата...

Продукти за 8 ролца:

8 кори лазаня – пригответе си повече, ако някоя даде фира или сте били по-пестеливи с плънката

200 гр. моцарела

200 гр. рикота или рикота, комбинирана с котидж сирене

1 белтък

1 чушка – ако имате хубава, ароматна сушена чушка би било много по-добре

Чери домати.... няколко J Аз взех от едни по-едри тип балканско чери, за да са ми по-лесни за рязане на кръгчета

Босилек... колкото ви харесва

Сол аз не слагам и не ви съветвам, но... както обичате J

Продукти за сос маринара - готов или приготвен от вас. Аз го правих в една тенджерка 1,5 л. и мисля, че това е търсеното количество.

700 гр. доматен сос

500 гр. доматено пюре

½ връзка магданоз (без дръжките)

1 малка глава лук

2 скилидки чесън – по рецептите пише по 6-7, но аз не съм чеснов фен ;)

1 ч.л. риган

1 ч.л. сол (ето сол)

Приготвяне на ролцата:

Лазанята се вари по указанията от опаковката. Трябва да е много al dente, затова 7 минути е добро време. Слага се след като заври водата. При всички положения е добре да опитвате. Трябва да става за ядене, но да е леко жилава.

Има един тънък момент с лазанята - корите може да залепнат една за друга. Затова 2 неща – 1) действайте бързо и не чакайте, да залепнат и 2) може да я сложите в студена вода, след като излеете горещата, но мисля, че вариант 1 е по-добър.

Плънката за намазване се приготвя от разбития с рикота белтък и нарязаната на ситни парченца чушка. Може да добавите и ситно нарязаната моцарела в тази смес, но аз предпочетох друг подход.

След като лазанята е подходящо сварена, се изцежда и всяка кора се намазва със сместа за намазване. Фино и красива, по италиански.

След това слагате тънки филийки моцарела и тънки кръгчета чери домат върху намзаната кора, ръсите с босилек и навивате на руло.

Рулото се поставя в тавата.... нямате идея, колко мислих как да обясня това елементарно нещо... просто няма подходящ израз на български! Или поне аз не го намирам, така че, моля да се примирите с това обяснение: Рулото се поставя в тавата надолу със страната, на която е приключило навиването, за да не се отвори. Отгоре трябва да си седи цяло. Ако не сте ме разбрали – съжалявам, толкова мога J

Приготвяне на сос Маринара (ако не е готов):

Лукът се запържва до стъклено, след това огънят се намаля (трябва да е много слаб). Сипват се пюрето и сокът, ситно нарязаният магданоз, чесънът на филийки, сол и риган и се оставя да къкри. Бърка се бавно, къкри 30-40 минути J

Сосът се изсипва върху ролцата. Идеята е, че те трябва да са нагъсто наредени в тавата, а сосът да стигне до половината ѝ ниво. Също се сипва върху ролцата. Особено внимание отделяте, да има сос по краищата, за да не станат сухи.

Пече се в предватиелно загрята фурна 30 минути на 180 градуса.

Ето и снимковия материал (моите продукти са малко повече от нужното) J

Плодов тарт

За Великден тази година не се пробвах с козунаци. Пролетта събуди в мен желание за плодови сладкиши. На Велика събота направих шоколадов сладкиш с горски плодове, а на Великден - плодов тарт с тесто pâtée sucré. Това е бисквитено тесто, получава се доста твърда основа, не знам защо се казва "сладка каша". 

Смесих няколко рецепти - тестото взех от "в кухнята с Йоана". Кремът доста го търсих да е лесен и вече не помня къде го видях. Избрах това тесто, защото се прави по-лесно от масленото тесто за пай, но следващия път ще пробвам и такова. Ако го разточите по-тънко и добавите парченца шоколад или ядки, ще се получат прекрасни хрупкави бисквитки :)

След описанието на приготвянето ще сложа снимков материал от целия процес :)

За тази песен се сещам, като мисля за този тарт :) http://youtu.be/3cNF-hZEMQs

Продукти:

за тестото:

1 яйце

100 гр. захар

125 гр. масло

250 гр. брашно

1/2 ч.л. сол

за крема:

2 пакетчета крема сирене

4 с.л. сладко

Свежи плодове за украса - по-добре да са сладко-тръпчиви като ягоди или горски плодове. Така се допълват със сладкия вкус на блата и соления привкус на крема.

Приготвяне:

Реших да пресея брашното и не съжалявам. В ситото останаха бучки, които щяха да компрометират качеството на тестото.

Разбих захарта и яйцето и после тях с маслото постепенно на ръка. Може и за 1-2 мин. в кухненския робот, но на мен ми беше приятно да бъркам и да виждам как става все по-пухкава смес. Естествено, маслото трябва да е омекнало, сипва се по малко, бърка се енергично и нежно :) Аз гледах Формула 1, докато го правех и мисля, че ми отне около 15 обиколки време.

След като така приготвената пухкава смес беше готова, все пак реших, че е по-добре да ползвам кухненския робот. За по-малко от две минути с брашното и солта, се оформи приятно незалепващо тесто. Топката тесто завих в алуминиево фолио (може и стреч) и оставих за 20 мин. в хладилника. 

След като минат 20-те минути, тестото се разточва, докато достигне дебелина неповече от 5 мм. Разточва се на набрашнена повърхност, защото иначе залепва. 

Така разточеното тесто се полага в тава за тарт (или в моя случай - универсалната силиконова тава сърце). Което стърчи извън тавата се изрязва и може да се ползва за бисквитки :) Има един тънък момент - дали да оставите бордюр отстрани, за да е по-красиво или не. Аз оставих, но ви съветвам, да не го правите, защото става много твърд. Положеното тесто набожда с вилица няколко пъти.

Включвате фурната на 180 градуса, да загрее. Слагате алуминиево фолио върху тавичката с тесторо, а отгоре - леща или боб, за да играят ролята на тежести за печене и тестото да не бухне. 

Между другото - можете да видите колко малка е моята тавичка сърце и че ми остана достатъчно тесто за голяма бисквита. Върху бисквитата не сложих тежести, но тя изобщо не бухна. Все пак това си е част от играта - тежести за печене :)

Пече се 20 мин., маха се фолиото и се пече още 10 мин.

Междувременно приготвяне на крема:

Crème de la crème ви казвам :) Лесен с приятен и интересен вкус...

Малко по малко разбивате 1/2 пакетче крема сирене с 1 лъжица сладко, докато разбиете цялото количество. Моето сладко беше ягодово, защото реших да гарнирам с ягоди отгоре. Целта е да получите нежна и апетитна смес без бучки. 

Кремът се слага, когато блатът поизстине, защото иначе се топи малко неприятно. Хубаво е да поседи няколко часа с крема преди консумация.

Ще вмъкна тук, че ако искате, може да сиропирате тестото, но аз не го препоръчвам, защото ще ви паднат зъбите от сладко.

Преди да сервирате, се нареждат плодовете отгоре. Другият път освен, че ще пробвам с маслено тесто, ще направя и някаква аранжировка на плодовете...

Снимки от приготвянето:

Продукти за тестото

Яйце, захар и масло добре разбити

Тестото извадено от кухненския робот

Тестото завито във фолио е една шепа :)

Аз разточвам с бутилката вино за готвене, защото нямам точилка :)

Ето колко е голяма моята тавичка и колко тесто ми остана

Надупчваме с вилица

Слагаме тежести

Вадим опечен блат

Правим крем

Редим ягоди :)

Баничка с моцарела

Имам усещането, че всяко нещо ще е вкусно между препечени кори :) 

Какво остава за моцарелата, която си е сирене все пак. Едно немазно и много вкусно сирене :)

Баничката с моцарела се прави изключително лесно. 

Продукти:

1. Кори за баница според това колко баница искате да приготвите (аз взех кори на Фамилия, защото са много меки и ми се струват подходящи за тази баница)

2. Моцарела, според количеството на корите.

3. Малко масло.

* аз приготвих малка баничка с 3 кори и 100 гр. моцарела.

Приготвяне:

На дъното на тавата нареждате две кори. Или ако случаят е като моя - с малка тавичка - 2 пласта кора един върху друг.

Нареждате ситни парченца моцарела, после 1 нова кора (нов слой) и така, докато се изчерпат количествата. Върху последната кора се слага масло. Тъй като моцарелата не е мазна, а и няма яйце и кисело мляко, ако баницата ви е по-голяма, може да сложите масло и по средата.

Пече се бързо в предварително загрята на 180 градуса фурна.

Аз гарнирах с домат и ми хрумна, че малко свеж босилек няма да е излишен.

Много хубава закуска, особено под съпровода на италианската ми playlist-a: http://www.youtube.com/playlist?list=PLc2imLrSMDZSgigkWNLffjuE3hkcvEzxH

От мястото на събитието :)

Шоколадов сладкиш с плодове :)

Рецепта ТУК :)

Да изядеш емоциите си (за волята и неволята)

"Надя*, човешкият ум е открил математиката, медицината, космическия туризъм, канализацията... а ти къде си?! Стоиш пред Dunkin Donuts и си повтаряш "Ти си по-силна от една поничка".* говоря си на "ти", защото по отношение на сладкото непримирими в душата ми се борят две души...

Аз, разбира се, имам цял арсенал от методи, да победя една поничка. Един от най-успешните е, като просто не влизам в тази битка. Това е, защото съм изградила себе си като някой, който не консумира вредни храни в 95% от храненето си.

Пътят на изграждане е дълъг, но си заслужава. И ако искаш да го извървиш, трябва да си готов, че shit happens и ще има трудни моменти. Защото животът рядко е толкова услужлив, да се съобрази, че променяш храненето. Възможно е да ти поднесе проблеми в работата или семейството от най-различно естество. И може да има моменти, в които се чувстваш като клето и дебело безволево същество с пудра захар около устата...

В тези случаи просто Keep calm и изтупай трохите от себе си. Защото понякога емоциите вземат връх и никой motivational quote на света не е в състояние да разведри обстановката.

И тогава ядем. Бързо. Без да усещаме вкуса. Без да ни носи удоволствие. И много.

И тогава, точно в момента преди да си изтупал трохите, несъмнено ще се появи някой, който да ти обясни, че е въпрос на воля. На воля, клето и дебело човече! Обикновено хората, които са сигурни, че това с яденето е въпрос на воля са така... леко над нормата с килограмите... :)

И ето ти го омагьосаният кръг "чувствам се зле -> ям -> виновен съм (зле) -> ям". Щото нямаш воля, нали...

А човешкият организъм е програмиран да се храни, за да оцелява. Проектирани сме, да изяждаме храната, която виждаме. Защото, когато сме се появили на тоя свят е имало много малко храна и много опасности. Нормален и природен човешки повик е, да ядем в състояние на стрес. Защото инстинктите ти не знаят, че не те гони саблезъб, а имаш проблем с шефа. Те знаят, че трябва да имаш енергия.

Аз сам нося отговорност за себе си. Сега повтори последното изречение с акцент на думата "отговорност". Няколко пъти. :) И да се опитаме, ако житейската ни ситуация е лоша, да не я влошаваме с излишни килограми и ниско самочувствие.

Така че - ако емоционалното хранене е неизбежен факт, нека да видим как да ограничим щетите.

1. Емоционалното хранене трябва да е явление в живота ти, а не практика. Ако всяка седмица преди оперативка си прегърнал чипса - това е практика. Ако има сериозен интервал от време между този тип преяждания или пък се случва нещо наистина необичайно, може да говорим за явление. Дай си ясна сметка колко често се случва. Обикновено, когато преяждаме на емоционална основа, това е бърз и механичен процес. Възможно е да не можеш да възстановиш спомените какво си ял, дори през последната седмица. Ако е така - без да променяш нищо, честно се наблюдавай следващите седмица или месец и си записвай.

2. Ако ще ядеш много, яж нормална храна, а не боклуци. Едва ли трябва да обяснявам. Ако така или иначе ще пълнееш, поне не се тъпчи с транс мазнини, захар и кой знае още какво. Яйца, мляко, месо, риба, ядки, плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни и пробиотици за разкош.

3. Правилото на 2-те минути. Това е моя молба към хората, с които работя. Помисли 2 минути преди да посегнеш към някаква храна. 2 минути няма да отнемат време от задълженията ти. Но за 2 минути можеш да прецениш: Защо искаш тази храна? Какво ще донесе на организма ти? Как ще се отрази в дългосрочен план на емоциите ти? Наистина ли ще ти помогне? Правилото на 2-те минути важи за всеки избор на храна, просто въпросите са различни в други случаи :)

4. Не го превръщай в big deal. Заради тия твърдения за волята, доста хора приемат като голям провал преяждането на емоционална основа. Е, да... не е нещо позитивно, но със сигурност няма нужда да се депресираме, заради това. Въпросът подлежи на решение. Просто ако нещо е лошо, нека да не го правим по-лошо с обвинения и съжаления. Защото именно това е начинът, да се превърнеш наистина в клето дебело човече :)

5. Дай си време, дай си срок. Ако наистина си напрегнат и е ясно, че ще се яде, просто приеми факта и си дай няколко дни спокойствие. Но предварително определи за себе си и срока, за който ще можеш да стабилизираш емоциите си поне дотолкова, че да не се тъпчеш. Бъди добър със себе си и най-вече честен. Не си давай дълъг срок, а нормален. Имай предвид нещо много важно - инерцията на преяждането не се прекъсва изведнъж. Значи в този срок трябва да влизат и няколко дни на постепенно възвръщане към нормата. Също така - опитай се да спортуваш повече в този период. Едва ли си в състояние, да компенсираш всичко изядено, но определено ще помогне. Спортът ще помогне и за психическия баланс.

6. Когато този период приключи, не се обръщай назад. Следващият път ще бъде по-добре.

С поздрав най-сърдечен,

Надя wellness coach

Отговарям на всякакви въпроси :)

Нудъли!!! Със зеленчуци :)

След дълга творческа почивка, кухнята отново ме призова :)

Реших, че едни нудъли със зеленчуци са добро ново начало. Купих едни обикновени нудълчета от пшеница, сол и вода.

Рецептата е лесна и вкусна, точно като за мен :)

Продукти:

* трябва ви уок тиган

1. Пакет нудъли от 200 гр.

2. Голяма зелена или жълта чушка или две по-малки

3. 2-3 скилидки чесън

3. Парче корен джинджифил около 3 см. в диаметър

4. 1 голям морков (на снимката са два, но сложих един)

5. 200 гр. грах от консерва или 100 гр. + 100 гр. зелен боб

6. 2 пресни стръка пресен лук

7. 3 с.л. соев сос и 2 с.л. бял оцет

Приготвяне:

Всичко става много бързо в тази рецепта, така че е добре да прецените според това колко бързо режете, кога да сложите водата за нудълите на котлона. Т.е. - дали да разместите точки 1 и 2 :)

1. Чушките се нарязват на лентички, морковите - на пръчици, чесънът и джинджифилът на дребно. Аз не знам как се реже морков на пръчици, без да хвърчат парчета, затова ползвам или кухненски робот, или мъжка десница :)

2. Нудълите се приготвят според указанията на опаковката и се изцеждат хубаво. 

3. Уок тиганът се слага на котлона с един пръст олио в него на висока температура. Когато олиото загрее много, се сипват нарязаните зеленчуци и джинджифила.

4. Две минути по-късно се изсипват нудълите, нарязаният на ситно лук и грахът.

5. Сега идва един малко tricky момент - да разбъркате нудълите с останалото без да ги разкъсате. В общи линии, те си стоят самостоятелно и е леко дразнещо... 2 минути е времето и за нудълите, след това

6. Смесвате соевия сос и оцета и го сипвате в тигана. След още две минути сте готови :)

Ако ще ви е основната вечеря - това са 2 големи порции :)