"Надя*, човешкият ум е открил математиката, медицината, космическия туризъм, канализацията... а ти къде си?! Стоиш пред Dunkin Donuts и си повтаряш "Ти си по-силна от една поничка".* говоря си на "ти", защото по отношение на сладкото непримирими в душата ми се борят две души...
Аз, разбира се, имам цял арсенал от методи, да победя една поничка. Един от най-успешните е, като просто не влизам в тази битка. Това е, защото съм изградила себе си като някой, който не консумира вредни храни в 95% от храненето си.
Пътят на изграждане е дълъг, но си заслужава. И ако искаш да го извървиш, трябва да си готов, че shit happens и ще има трудни моменти. Защото животът рядко е толкова услужлив, да се съобрази, че променяш храненето. Възможно е да ти поднесе проблеми в работата или семейството от най-различно естество. И може да има моменти, в които се чувстваш като клето и дебело безволево същество с пудра захар около устата...
В тези случаи просто Keep calm и изтупай трохите от себе си. Защото понякога емоциите вземат връх и никой motivational quote на света не е в състояние да разведри обстановката.
И тогава ядем. Бързо. Без да усещаме вкуса. Без да ни носи удоволствие. И много.
И тогава, точно в момента преди да си изтупал трохите, несъмнено ще се появи някой, който да ти обясни, че е въпрос на воля. На воля, клето и дебело човече! Обикновено хората, които са сигурни, че това с яденето е въпрос на воля са така... леко над нормата с килограмите... :)
И ето ти го омагьосаният кръг "чувствам се зле -> ям -> виновен съм (зле) -> ям". Щото нямаш воля, нали...
А човешкият организъм е програмиран да се храни, за да оцелява. Проектирани сме, да изяждаме храната, която виждаме. Защото, когато сме се появили на тоя свят е имало много малко храна и много опасности. Нормален и природен човешки повик е, да ядем в състояние на стрес. Защото инстинктите ти не знаят, че не те гони саблезъб, а имаш проблем с шефа. Те знаят, че трябва да имаш енергия.
Аз сам нося отговорност за себе си. Сега повтори последното изречение с акцент на думата "отговорност". Няколко пъти. :) И да се опитаме, ако житейската ни ситуация е лоша, да не я влошаваме с излишни килограми и ниско самочувствие.
Така че - ако емоционалното хранене е неизбежен факт, нека да видим как да ограничим щетите.
1. Емоционалното хранене трябва да е явление в живота ти, а не практика. Ако всяка седмица преди оперативка си прегърнал чипса - това е практика. Ако има сериозен интервал от време между този тип преяждания или пък се случва нещо наистина необичайно, може да говорим за явление. Дай си ясна сметка колко често се случва. Обикновено, когато преяждаме на емоционална основа, това е бърз и механичен процес. Възможно е да не можеш да възстановиш спомените какво си ял, дори през последната седмица. Ако е така - без да променяш нищо, честно се наблюдавай следващите седмица или месец и си записвай.
2. Ако ще ядеш много, яж нормална храна, а не боклуци. Едва ли трябва да обяснявам. Ако така или иначе ще пълнееш, поне не се тъпчи с транс мазнини, захар и кой знае още какво. Яйца, мляко, месо, риба, ядки, плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни и пробиотици за разкош.
3. Правилото на 2-те минути. Това е моя молба към хората, с които работя. Помисли 2 минути преди да посегнеш към някаква храна. 2 минути няма да отнемат време от задълженията ти. Но за 2 минути можеш да прецениш: Защо искаш тази храна? Какво ще донесе на организма ти? Как ще се отрази в дългосрочен план на емоциите ти? Наистина ли ще ти помогне? Правилото на 2-те минути важи за всеки избор на храна, просто въпросите са различни в други случаи :)
4. Не го превръщай в big deal. Заради тия твърдения за волята, доста хора приемат като голям провал преяждането на емоционална основа. Е, да... не е нещо позитивно, но със сигурност няма нужда да се депресираме, заради това. Въпросът подлежи на решение. Просто ако нещо е лошо, нека да не го правим по-лошо с обвинения и съжаления. Защото именно това е начинът, да се превърнеш наистина в клето дебело човече :)
5. Дай си време, дай си срок. Ако наистина си напрегнат и е ясно, че ще се яде, просто приеми факта и си дай няколко дни спокойствие. Но предварително определи за себе си и срока, за който ще можеш да стабилизираш емоциите си поне дотолкова, че да не се тъпчеш. Бъди добър със себе си и най-вече честен. Не си давай дълъг срок, а нормален. Имай предвид нещо много важно - инерцията на преяждането не се прекъсва изведнъж. Значи в този срок трябва да влизат и няколко дни на постепенно възвръщане към нормата. Също така - опитай се да спортуваш повече в този период. Едва ли си в състояние, да компенсираш всичко изядено, но определено ще помогне. Спортът ще помогне и за психическия баланс.
6. Когато този период приключи, не се обръщай назад. Следващият път ще бъде по-добре.
С поздрав най-сърдечен,
Надя wellness coach
Отговарям на всякакви въпроси :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар