сряда, 29 януари 2014 г.

Моята първа вечеря

Определено Петър може да готви! Той е съпругът на моята най-добра приятелка и мой Кулинарен ангел. Двамата са били на гости вкъщи безброй пъти и никога, ама никога не е било поставяно под съмнение кой ще готви... Петър!
Днес се върнах в спомените си няколко месеца назад, когато готвих за първи път на моя любим. Всъщност тогава се организирахме конспиративно с Кулинарния ми ангел и му сготви той. Хихихи
Първо имаше разговор:
-          Пепи, аз искам утре вечер да му сготвя. Гледах една рецепта за едни пържолки...
-          О, Надя... тва е много сложно за теб. Сега ще ти кажа: Взимаш едни пилешки филенца, намазваш ги с... ох, май и с тва няма да се справиш. Айде утре ще дойда да напазаруваме и да ти приготвя нещата.
И тръгнахме ние на следващия ден да пазаруваме. Първо каза пилешки филенца и взе една тарелка. Аз „О, не! За къде сме с една тарелка?! Ние добре си хапваме!“ . Изобщо не пожелах да го послушам и взехме две тарелки. Купихме олио, сол и черен пипер (!!!), защото аз нямах нищо такова вкъщи до момента. Не знам, дали правилно разбирате – в кухнята до преди няколко месеца нямаше сол! Беше пуста като общата култура на Златка...
Между другото тогава купихме и продукти за гуакамоле, как се приготвя може да видите тук.
Ииии... как се приготвят пиУешките фиУенца:
Намазвате филенцата с малко олио, малко сол и черен пипер. Петър направи и това за мен. После се изнесе, за да може аз с компетентен вид сама да ги мятам в тигана. Когато моят човек се прибра, си помисли, че наистина аз готвя! Една бележка – в тигана няма нужда от допълнителна мазнина. Така по-скоро ги печете, отколкото пържите. Честно казано - леко са безвкусни, но ако готвите за първи път или ако този, който ги яде е много влюбен във вас – става.

По отношение на количеството – вярвайте на Петър – една тарелка е достатъчна! Не съм сигурна, дали когато се прибра, любимият се зарадва или се паникьоса от планината пилешко...

Няма коментари:

Публикуване на коментар