Кухен-мухен или сладкишът, с който се фукам :)

Страхотен сладкиш, който само на пръв поглед изглежда сложен. Страшна калорийна бомба, но за празник или важни гости е доста добро решение.  Аз реших да го приготвям само, когато искам да се покажа пред някого J))

Приготвят се заливка, тесто и глазура. За глазурата ще ви дам рецептата, но аз не я правих. И се убедих, че няма нужда от нея, след като го пробвахме. А го пробвахме аз, моят любим и семейството на най-добрата ми приятелка и Кулинарният ангел Петър. Между другото – аз го наричам „ангел“, ама той си е доста откровен и не пести критики (изразявам се по литературно меко, представете си добронамерен, но откровен хейтър и тва е). Всички много го харесаха! Включително и ангелът-хейтър. Почувствах се както, когато за първи път си подкарах колелото Зайка без помощни колела под звучните аплодисменти на дядо ми – като център на Вселената!

Давам продуктите, с които аз го направих. Смених бялата захар с кафява, сметаната с кисело мляко и овесените ядки с по-обикновено мюсли.

За заливката:

почти половин чаена чаша кафява захар;

половин чаена чаша мюсли с овесени ядки;

половин чаена чаша натрошени орехи;

четвърт чаена чаша брашно;

половин пакетче масло

половин чаена лъжица канела;

четвърт чаена лъжица сол.

За тестото:

2/3 чаена чаша захар;

1 пакетче масло;

2 яйца;

2 чаени чаши брашно + 2 супени лъжици отделно;

почти половин кофичка кисело мляко

дребни плодове по избор, колкото ще поеме тестото, да му наредите отгоре.  Хубаво е да имате чаша-две от тези плодове. В моя случай – пълна чаша със замразени къпини. Препоръчвам ги, защото са едър и сочен плод;

1-2 чаени лъжици ванилия според вкуса;

2 чаени лъжици бакпулвер;

половин чаена лъжица сода бикарбонат;

четвърт чаена лъжица канела;

индийско орехче на върха на чаената лъжица.

За глазурата (няма нужда, както казах):

половин чаена чаша пудра захар;

четвърт ванили на прах;

2 чаени лъжици топла вода – Това се разбърква и се напръсква по сладкиша накрая.

Както казах, приготвянето само изглежда сложно. Щом аз мога, значи по всяка вероятност и домашният ви любимец ще се справи. А както виждате от снимките, моят Джони усилено наблюдава процесите.

Та...приготвянето:

Първо заливката – за да е готова, когато сте ок с тестото. Слагате всички продукти в една купа и разбърквате. Междувременно разтапяте маслото на бавен огън. Изсипвате го в купата и става сладка смес на трохи.

Тестото – Както вече знаете, аз разбърквам всичко с кухненския робот. Ако обаче не разполагате с такъв, първо разбърквате захарта и разтопеното на бавен огън масло с миксер или отривиста китка. Яйцата се добавят едно по едно, докато се бърка, заедно с ванилията. В отделна купа, за да се размесят добре се слагат брашното, бакпулвера, содата, солта, канелата и индийското орехче. Това се прибавя към захарно-яйчената смес и се добавя млякото. От млякото може да сложите по-малко от половин кофичка. В зависимост от маслеността. Все пак аз замествам сметана с него...

След като всичко е смесено и разбъркано, се получава едно подозрително гъсто и лепкаво тесто. Няма страшно J Сипвате си го в разлата намазнена тавичка, намествате си го с лъжица, да е равно, защото наистина е гъсто и почвате да си редите плодчетата отгоре. Най-добре е да ги подредите плътно по повърхността и да влязат наполовина в тестото. За да бъде по-сочен сладкишът. След като сте готови с мозайката, поръсвате с двете супени лъжици брашно, за да „завиете“ плодчетата.

Накрая слагате от заливката навсякъде.

Ако правите този сладкиш, ще изпитате и естетическо удоволствие от правенето му, защото изглежда много красиво още в тавата. И ако сте като мен - да опитвате по малко тесто, за да прецените, дали ще излезе нещо - имайте предвид професионалния ми съвет: тестото има вкус на смлян талашит. Но спокойно – ще бъде вкусно.

Пече се 50-60 мин. на предварително загрята фурна на 170 градуса. Доста бухва, става много приятно. Но затова на 30-тата минута го преместих на по-ниско във фурната, защото тестото се изпича значително по-бавно от заливката.

Не знам, дали досега сте пекли нещо, но има различни начини, да се провери дали е готово. Аз обикновено избирам дълъг, остър и тънък нож, с който мога да пробода печивото по-отдалече, за да не се изгоря и без да оставя видими следи по повърхността. Когато вадите ножа, не трябва да има тесто по него. И ако сте сложили фурната на 170 градуса, няма смисъл да го бодете преди да са минали 45-50 мин.

Обезателно поканете гости или го занесете на някого. Много е калорично за двама души, а и нали ви казах... прави впечатление.

Enjoy, а аз отивам да уча котката, да прави бухтички J

*рецептата е от сп. Рецепти за здраве.