Щастието е мусака!

Дали сте се замисляли с какъв ореол е обвито ястието мусака по нашите ширини?

Мусаката е храна за истински балкански мъже, мерило за възможностите на жените и едно мило, топло сантиментално завръщане към корените... Нещо като да идеш на гости на баба и дядо и да знаеш, че си най-красивото, най-умното и най-чудесното чудно детенце на света.

Ама мойта баба не я можеше мусаката и аз не я обичам.

С това до тук се изчерпваше интертесът ми по темата с мусаката.

Обаче се оказа, че любимият си го обича това ядене. Той и още 99,5% българи. 

И решихме да сготвим една мусакичка за чудо и приказ. Като казвам „решихме“, имам предвид, че той го подмята от три месеца насам и вече стана малко тъпо да се правя, че не го чувам...

Не знам точно как се случи, но в един момент, аз много бързо и категорично се оказах кибик в процеса на мусаката. Милият вдигна телефона, консултира се с майка си и почна да се вихри.

С чаша вино в ръка, аз успях да запиша това за вас и за идните поколения:

Продукти:

500 гр. кайма;

1 кг. картофи;

1 глава лук;

Кимион, сол, червен пипер (някои слагат и чубрица, но аз не обичам тази подправка);

Половин буркан домати за готвене – това са 250 гр. домати за готвене.

За заливката:

Половин кофичка кисело мляко;

2 яйца;

Брашно, докато се сгъсти,

Малка шепа нарязан на ситно магданоз – това не е характерно за мусаката, но за да свежне малко. Аз го измислих и шепата е моя J
Петър, моят Кулинарен ангел, залива мусаката със сос Бешамел. Как се прави сос Бешамел писах тук:

Приготвяне:

Лукът се нарязва на дребно. Много пъти съм казвала, че не знам как, но се оказа, че милият знае. Картофите се нарязват на кубчета. В нашата къща се нарязват на кубчета, защото майка му и баба му така ги режат... вие си преценете у вас J

В каймата се омесва чаена лъжица кимион.

Взимате една тенджера, слагате я на котлона, сипвате олио и чакате да загрее. Като си доближите ръката и усетите топлина, хвърлете едно парче лук. Като почне да прицвърква (това е малко преди да започне да цвърчи), изсипете и останалия лучец.

Пържи се докато стане „стъклен“. После се изсипва каймата. Бърка се и се пържи, докато спре да червенее. С бъркалата я пораздробете, да не остава на големи буци.

После, ако искате да постигнете истинските висини на мусаката – сипете и картофите в тенджерата.

Пържите още известно време, колкото ви нашепне вътрешния глас. Няма как да объркате драстично в това, освен ако не сте пироман.

Добавяте чаена лъжица сол и чаена лъжица червен пипер.

След това тази божествена смес от пържено, пържено и още пържено, заради която пия втори пробиотик и два часа въртях на велоергометъра, се изсипва в тавичка.

В тавичката се изсипва вода малко под нивото на сместа.

Пече се във фурна на 180 градуса, докато водата почти изври. Дори и упорито да отказва почти да изври, след около 30-40 минути, без излишна паника, равномерно изсипете доматите за готвене.

Печете още, докато поне на повърхността няма вода.

След това залейте равномерно със заливката и печете докато стегне. Заливката, естествено, се прави като разбъркате описаните продукти в хомогенна гъста смес.

Толкова е вкусно, че ще ви се прииска да се оплезите пренебрежително на всички прехвалени световни кухни и отривисто да извикате „Булгар! Булгар!“....

Съветвам всички неомъжени да усвоят това ястие (аз като неомъжена, ще положа всички усилия да го усъвършенствам). А за последствията от калориите – пишете ми, имам идеалната спортна програма ;)

www.facebook.com/nadiacantcook